10. Моля те за моето дете Онисим, когото родих в оковите си,
11. който едно време беше безполезен за теб, а сега – полезен и на теб, и на мен,
12. когото ти изпратих обратно – него, самото ми сърце.
13. Аз бих желал да го задържа при себе си, за да ми служи вместо теб в оковите за благовестието,
14. но без твоето съгласие не искам да направя нищо, така че твоята добрина да не бъде по принуждение, а доброволна.
15. Защото може би той затова е бил отделен от теб за известно време, за да го имаш завинаги,
16. но вече не като слуга, а като нещо повече от слуга – като възлюбен брат, особено на мен, а колко повече на теб, както по плът, така и в Господа!
17. И така, ако ме считаш за другар, приеми и него като мен.
18. И ако в нещо те е онеправдал или ти дължи нещо, пиши това на моя сметка.
19. Аз, Павел, пиша това с ръката си: аз ще платя; да не ти казвам, че ти ми дължиш и сам себе си.
20. Да, брате, нека имам тази полза от теб в Господа – освежи вътрешното ми естество в Христос.
21. Уверен в твоята послушност, аз ти писах, като зная, че ще направиш и повече от това, което ти казвам.