1. Защото всеки първосвещеник, взет измежду хората, се поставя за хората, в служене към Бога да принася дарове и жертви за грехове
2. и да може да бъде снизходителен към невежите и заблудените, защото и сам той е подчинен на слабост.
3. И затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за народа, така и за себе си.
4. И никой не взема сам тази почит, а този, който бъде призван от Бога, както беше Аарон.
5. Така и Христос не взе сам славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, който Му е казал: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“;
6. както и на друго място казва: „Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“
7. Той в дните на плътта Си със силен вик и със сълзи принесе молитви и молби на Този, който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут заради благоговението Си,
8. въпреки че беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,