2. Защото и до нас, както и до тях, се донесе една блага вест; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини с вяра в онези, които го чуха.
3. Защото ние, повярвалите, влизаме в тази почивка, както каза Бог: „Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“; макар и делата Му да са били свършени още при основаването на света.
4. Защото някъде Той е говорил за седмия ден така: „И Бог си почина на седмия ден от всичките Си дела“;
5. и пак на това място: „Няма да влязат в Моята почивка!“
6. И така, понеже остава, че някои влизат в нея, а онези, на които преди това се благовести, не влязоха поради непокорството си,
7. затова Той пак определя един ден – „днес“ – като казва чрез Давид след толкова дълго време, както беше казано: „Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си.“
8. Защото, ако Иисус Навиев ги беше въвел в почивката, Бог не би говорил след това за друг ден.
9. Следователно, за Божия народ остава съботна почивка.
10. Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той също си е починал от своите дела, както и Бог – от Своите.
11. Затова, нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в същия пример на непокорство.