1. Затова ние сме длъжни да внимаваме още повече на това, което сме чули, за да не би да се разминем с целта.
2. Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, беше твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,
3. то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което отначало беше прогласено от Господа и беше потвърдено между нас от тези, които го бяха чули,
4. като Бог също свидетелстваше чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Светия Дух според Своята воля?
5. Защото не на ангели Той подчини бъдещата вселена, за която говорим;
6. но някой е засвидетелствал някъде, като е казал: „Какво е човек, че да го помниш, или човешки син, че да го зачиташ?
7. Ти си го направил малко по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си;
8. всичко си подчинил под краката му.“ И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено на него; но сега ние не виждаме още да му е подчинено всичко.
9. Но виждаме Иисус, който за малко време е бил поставен по-долу от ангелите заради претърпяната смърт, че е увенчан със слава и чест, за да вкуси смърт, с Божията благодат, за всеки човек.
10. Защото беше уместно Онзи, заради когото е всичко и чрез когото е всичко, като довежда много синове до слава, да направи съвършен чрез страдания Автора на тяхното спасение.
11. Понеже и Онзи, който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един; по която причина Той не се срамува да ги нарича братя,