9. Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?
10. Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.
11. Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.
12. Затова „укрепете немощните ръце и отслабналите колена“
13. и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, а да се изцели.
14. Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа,
15. като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него;
16. да не би някой да е блудник или безбожник, като Исав, който за едно ястие продаде първородството си,