4. Не сте се съпротивили още до кръв в борбата си против греха
5. и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: „Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той,
6. защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“
7. Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва?
8. Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове.
9. Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?
10. Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.
11. Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.
12. Затова „укрепете немощните ръце и отслабналите колена“