2. като гледаме на Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.
3. Защото размислете за Този, който издържа такава враждебност против Себе Си от грешниците, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.
4. Не сте се съпротивили още до кръв в борбата си против греха
5. и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: „Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той,
6. защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“
7. Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва?
8. Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове.
9. Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?
10. Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.
11. Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.
12. Затова „укрепете немощните ръце и отслабналите колена“
13. и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, а да се изцели.
14. Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа,
15. като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него;
16. да не би някой да е блудник или безбожник, като Исав, който за едно ястие продаде първородството си,
17. понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той беше отхвърлен, защото не намери място за покаяние, въпреки че го потърси със сълзи.