21. и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22. нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;
23. нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;
24. и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,
25. като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.
26. Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,
27. а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.
28. Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,
29. то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30. Защото познаваме Този, който е казал: „Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: „Господ ще съди народа Си.“
31. Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.
32. Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания,
33. когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така.
34. Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.