17. „И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“
18. А където има опрощаване за тези неща, там няма вече принос за грях.
19. И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,
20. през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,
21. и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22. нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;
23. нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;
24. и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,
25. като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.
26. Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,