8. И Савел стана от земята и като отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, го заведоха в Дамаск.
9. И три дни той не виждаше и нито яде, нито пи.
10. А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анание! А той каза: Ето ме, Господи.
11. И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един от Тарс на име Савел; защото, ето, той се моли
12. и е видял (във видение) един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.
13. А Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек – колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.
14. И тук той има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име.
15. Но Господ му каза: Иди, защото той Ми е избран съд, за да носи Моето Име пред езичници, царе и израилеви синове.
16. Защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада той заради Моето Име.
17. И Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати, Иисус, който ти се яви по пътя, докато идваше, за да прогледаш и да се изпълниш със Свети Дух.
18. И веднага паднаха от очите му нещо като люспи и той прогледна; и стана и се кръсти.
19. И като прие храна, доби сила. И Савел преседя няколко дни с учениците в Дамаск.
20. И веднага започна да проповядва по синагогите за Иисус, че Той е Божият Син.
21. И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли това този, който в Ерусалим съсипвал онези, които призовавали това Име, и затова е дошъл и тук – за да ги закара вързани при главните свещеници?
22. Но Савел ставаше все по-силен и объркваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че този Иисус е Христос.
23. И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият,
24. но техният заговор стана известен на Савел. И те денем и нощем пазеха портите, за да го убият.
25. Тогава учениците го взеха през нощта и го спуснаха през стената в един голям кош.
26. И когато дойде в Ерусалим, той се опитваше да се присъедини към учениците, но всички се страхуваха от него и не вярваха, че е ученик.
27. Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя и че Той му говорил, и как в Дамаск дързостно говорел в Името на Иисус.