26. И когато дойде в Ерусалим, той се опитваше да се присъедини към учениците, но всички се страхуваха от него и не вярваха, че е ученик.
27. Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя и че Той му говорил, и как в Дамаск дързостно говорел в Името на Иисус.
28. И той беше с тях, като влизаше и излизаше в Ерусалим и говореше дързостно в Името на Господ Иисус,
29. и говореше, и спореше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.
30. Но братята, като разбраха това, го заведоха в Кесария и го изпратиха в Тарс.
31. И така, по цяла Юдея, Галилея и Самария църквите имаха мир и се изграждаха, и като ходеха в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваха.
32. И случи се, че Петър, като обикаляше всички, слезе и до светиите, които живееха в Лида.
33. И там намери един човек на име Еней, който от осем години лежеше на легло и беше парализиран.
34. И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцелява; стани и оправи леглото си. И той веднага стана.
35. И всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.
36. А в Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което се превежда Сърна. Тя беше изпълнена с добри дела и благодеяния, които вършеше.
37. И се случи, че през тези дни тя се разболя и умря; и като я изкъпаха, я сложиха в една горна стая.
38. И понеже Лида беше близо до Йопия и учениците бяха чули, че Петър е там, изпратиха до него двама души да го помолят да не се бави да дойде при тях.
39. И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, го заведоха в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, като му показваха ризите и дрехите, които Сърна правеше, когато беше с тях.
40. А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, и като се обърна към тялото, каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна.