22. Затова, покай се от това твое нечестие и се моли на Господа, дано да ти се прости това намерение на сърцето ти;
23. понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.
24. А Симон в отговор каза: Молете се вие на Господа за мен и дано не ме постигне нищо от онова, което казахте.
25. И след като свидетелстваха и разгласяваха Господното слово, те се върнаха в Ерусалим, като благовестваха в много самарийски села.
26. А Господен ангел говори на Филип и каза: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.
27. И той стана и отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото є съкровище, беше дошъл в Ерусалим да се поклони
28. и се връщаше, като седеше в колесницата си и четеше пророк Исая.
29. А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.
30. И Филип се завтече и го чу, като четеше пророк Исая, и каза: Разбираш ли това, което четеш?
31. А той каза: Как мога, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него.
32. А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Като овца беше заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отваря устата Си.
33. При унижението Му Той беше лишен от праведен съд, а рода Му – кой ще го изкаже? Защото се взе животът Му от земята.“
34. И скопецът заговори и каза на Филип: Моля ти се, за кого говори това пророкът – за себе си или за някой друг?