11. Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.
12. И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим.
13. А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Иисус.
14. Но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
15. И като им заповядаха да излязат вън от Синедриона, се съвещаваха помежду си,
16. казвайки: Какво да направим на тези хора, защото на всички ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем.
17. Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това Име.
18. И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус.
19. Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;
20. защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.
21. А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото.
22. Защото човекът, върху когото се извърши това знамение на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
23. И когато ги пуснаха, те отидоха при своите и известиха всичко, което им бяха казали главните свещеници и старейшините.
24. А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.