1. И когато се спасихме, разбрахме, че островът се наричаше Малта.
2. А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото накладоха огън и ни приеха всички, понеже валеше дъжд и беше студено.
3. И когато Павел събра един куп клони и ги сложи на огъня, една усойница излезе поради топлината и се впи в ръката му.
4. А туземците, като видяха как змията висеше на ръката му, говореха помежду си: Без съмнение този човек е убиец, когото, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го оставя да живее.
5. Но той тръсна змията в огъня и не му се случи нищо лошо.
6. А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв, но като чакаха много време и видяха, че не му става нищо необичайно, промениха мнението си и говореха, че е бог.
7. А около това място се намираха именията на най-първия човек от острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.
8. И се случи бащата на Поплий да лежи болен от треска и дизентерия. А Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.
9. Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,
10. като ни оказваха и много почести, и когато тръгнахме, ни натовариха с потребното за нуждите ни.
11. След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.
12. И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.