35. И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде.
36. Тогава всички се ободриха и също ядоха.
37. И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38. И като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
39. И когато се разсъмна, те не познаха земята, но забелязаха един залив с песъчлив бряг, към който решиха да тласнат кораба, ако беше възможно.
40. И като откачиха котвите, ги оставиха в морето и отпуснаха също въжетата на кормилата, и като издигнаха малкото платно по посока на вятъра, се отправиха към брега.
41. Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
42. И войниците се наговориха да избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.
43. Но стотникът, като искаше да спаси Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
44. а останалите да се спасяват – кои на дъски, кои на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.