Старият Завет

Новият Завет

Деяния 27:21-39 Верен (VBG)

21. А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети.

22. Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;

23. защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза:

24. Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб.

25. Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.

26. Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27. А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.

28. И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.

29. И понеже се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви откъм задната част и зачакаха да съмне.

30. А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа,

31. Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се избавите.

32. Тогава войниците отрязаха въжетата на спасителната лодка и я оставиха да падне.

33. А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

34. Затова ви моля да похапнете, защото това е за вашето избавление; защото на нито един от вас и косъм от главата няма да падне.

35. И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде.

36. Тогава всички се ободриха и също ядоха.

37. И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38. И като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.

39. И когато се разсъмна, те не познаха земята, но забелязаха един залив с песъчлив бряг, към който решиха да тласнат кораба, ако беше възможно.

Прочетете пълната глава Деяния 27