16. И като минахме на зћвет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да овладеем спасителната лодка;
17. и когато я извадиха, започнаха да използват средства, при което препасваха кораба отдолу, и тъй като се бояха да не заседнат в пясъците на Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18. И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.
19. А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности.
20. И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.
21. А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети.
22. Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;
23. защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза:
24. Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб.
25. Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.
26. Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.