1. И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
2. И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азиатския бряг, тръгнахме и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3. На другия ден стигнахме в Сидон. И Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се възползва от грижите им.
4. И оттам, като тръгнахме, плавахме на зћвет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.
5. И като преплавахме морето покрай Киликия и Памфилия, стигнахме в ликийския град Мира.
6. Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него.
7. И след като бяхме плавали с усилие в продължение на много дни и едва стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на зћвет под Крит срещу нос Салмон.
8. И като преминахме и него с мъка, стигнахме до едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.
9. Но след като беше минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:
10. Мъже, виждам, че това пътуване ще бъде с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
11. Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на притежателя на кораба, отколкото на думите на Павел.
12. И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, едно критско пристанище, което е отворено към югозапад и северозапад, и там да презимуват.
13. И когато подухна южен вятър, мислейки, че са постигнали целта си, те вдигнаха котва и заплаваха близо покрай Крит.
14. Но малко след това се спусна бурен вятър, наречен Евраквилон,
15. и когато корабът беше повлечен и не можеше да устои на вятъра, ние се предадохме и се оставихме да ни носи.
16. И като минахме на зћвет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да овладеем спасителната лодка;
17. и когато я извадиха, започнаха да използват средства, при което препасваха кораба отдолу, и тъй като се бояха да не заседнат в пясъците на Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18. И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.
19. А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности.
20. И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.
21. А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети.