23. че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, трябваше да възвести светлина и на юдейския народ, и на езичниците.
24. Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле! Голямата ти ученост те докарва до лудост.
25. А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, а говоря думи на истина и на здрав разум.
26. Защото и царят, пред когото аз дързостно говоря, знае за това; понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.
27. Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.
28. А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!
29. А Павел каза: Молил се бих на Бога, така че не само ти, но и всички, които ме слушат днес – било с малко, било с много – да станат такива, какъвто съм аз, освен тези окови.
30. Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.
31. И като се оттеглиха, говореха помежду си, казвайки: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.
32. А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да се пусне, ако не се беше отнесъл до императора.