13. по пладне, о, царю, видях на пътя светлина от небето, по-силна от слънчевия блясък, която осия и мен, и тези, които пътуваха с мен.
14. И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно е за теб да риташ срещу остен.
15. И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Иисус, когото ти гониш.
16. Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на онова, което ще ти открия,
17. като те изваждам от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,
18. да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат опрощаване на греховете и наследство между онези, които са осветени чрез вяра в Мен.
19. Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,
20. а проповядвах първо на тези в Дамаск и в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, и на езичниците да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, съответни на покаянието си.
21. По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.
22. Но с помощта, която получих от Бога, и до днес стоя и свидетелствам на малък и голям, като не говоря нищо друго освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще стане:
23. че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, трябваше да възвести светлина и на юдейския народ, и на езичниците.
24. Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле! Голямата ти ученост те докарва до лудост.
25. А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, а говоря думи на истина и на здрав разум.
26. Защото и царят, пред когото аз дързостно говоря, знае за това; понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.
27. Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.
28. А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!
29. А Павел каза: Молил се бих на Бога, така че не само ти, но и всички, които ме слушат днес – било с малко, било с много – да станат такива, какъвто съм аз, освен тези окови.
30. Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.