9. И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.
10. А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че ти от много години си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
11. защото можеш да научиш, че няма повече от дванадесет дни, откакто се изкачих на поклонение в Ерусалим.
12. И не са ме намерили да споря с някого или да размирявам народа нито в храма, нито в синагогите, нито в града.
13. И те не могат да докажат пред теб това, за което сега ме обвиняват.
14. Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е писано в закона и в пророците,
15. и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртвите – и на праведни, и на неправедни – което и те сами очакват.
16. Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест – и спрямо Бога, и спрямо хората.
17. И след много години дойдох да донеса милостини на моя народ и приноси.
18. При това ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирица,