Старият Завет

Новият Завет

Деяния 24:16-27 Верен (VBG)

16. Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест – и спрямо Бога, и спрямо хората.

17. И след много години дойдох да донеса милостини на моя народ и приноси.

18. При това ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирица,

19. но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.

20. Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мен, когато стоях пред Синедриона,

21. освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: За възкресението на мъртвите ме съдите днес.

22. А Феликс, тъй като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.

23. И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават свобода и да не възпират никого от неговите да му прислужва.

24. А след няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати за Павел, от когото слуша за вярата в Христос Иисус.

25. И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идещия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди и когато намеря време, ще те повикам.

26. При това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова все по-често го викаше и приказваше с него.

27. Но като изминаха две години, Феликс беше заместен от Порций Фест. А понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.

Прочетете пълната глава Деяния 24