1. И Павел, като се вгледа в Синедриона, каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
2. А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.
3. Тогава Павел му каза: Бог ще удари теб, стено варосана! И ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?
4. А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5. И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на народа си.“
6. А когато Павел разбра, че една част са садукеи, а другите – фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и възкресението на мъртвите!
7. И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите и събранието се раздели.
8. Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух, а фарисеите признават и двете.
9. И възникна голяма глъчка, и книжниците, които бяха от страната на фарисеите, станаха и се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме в този човек; какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?
10. И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.
11. И през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, Павле! Защото, както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.
12. И като се разсъмна, някои от юдеите направиха заговор и се заклеха, като казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.
13. Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.