Старият Завет

Новият Завет

Деяния 22:7-17 Верен (VBG)

7. И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

8. А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Иисус Назарянинът, когото ти гониш.

9. А тези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на Този, който ми говореше.

10. И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани и иди в Дамаск, и там ще ти се каже всичко, което ти е определено да направиш.

11. И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, тези, които бяха с мен, ме поведоха за ръка и влязох в Дамаск.

12. И някой си Анания, човек благочестив според закона, с добро име сред всички живеещи там юдеи,

13. дойде при мен, застана и ми каза: Брате Савле, прогледай! И аз веднага прогледах и погледнах към него.

14. А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш гласа от Неговите уста,

15. защото ще бъдеш Негов свидетел пред всичките хора за това, което си видял и чул.

16. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, като призовеш Името на Господа.

17. И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, изпаднах в състояние на видение

Прочетете пълната глава Деяния 22