14. А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш гласа от Неговите уста,
15. защото ще бъдеш Негов свидетел пред всичките хора за това, което си видял и чул.
16. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, като призовеш Името на Господа.
17. И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, изпаднах в състояние на видение
18. и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.
19. И аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб,
20. и когато се проливаше кръвта на Твоя свидетел Стефан, и аз бях там и одобрявах неговото убийство, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.
21. Но Той ми каза: Иди, защото ще те изпратя далеч между езичниците.
22. До тази дума го слушаха, а тогава извикаха със силен глас: Да се махне такъв от земята, защото не бива да живее!
23. И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,
24. хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и поръча да го разпитат с бичуване, за да узнае по коя причина викат така против него.
25. И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Позволено ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден?
26. Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво смяташ да правиш? Защото този човек е римлянин.
27. Тогава хилядникът дойде и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Да.
28. Хилядникът отговори: С много пари съм получил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.