12. И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не се изкачва в Ерусалим.
13. Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господ Иисус!
14. И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господната воля.
15. И след тези дни се приготвихме и се изкачихме в Ерусалим.
16. С нас дойдоха и някои от учениците от Кесария и ни заведоха при някой си Мнасон, кипърец, отдавнашен ученик, у когото щяхме да отседнем.
17. И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.