9. А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Павел беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.
10. Но Павел слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11. И като се качи горе, разчупи хляба и яде, и говори пак надълго до зори, и след това тръгна.
12. А момчето доведоха живо и много се утешиха.
13. А ние тръгнахме по-напред с кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел, понеже така беше поръчал, като сам той възнамеряваше да отиде пеша.
14. И когато се срещна с нас в Асон, ние го взехме и дойдохме в Митилин.
15. И като отплавахме оттам, на следващия ден дойдохме срещу Хиос, а на другия пристигнахме в Самос; и (като престояхме в Трогилия,) на следващия ден дойдохме в Милит.
16. Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да бъде в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
17. А от Милит прати в Ефес да повикат старейшините на църквата.