7. И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ.
8. И имаше много светилници в горната стая, където бяхме събрани.
9. А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Павел беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.
10. Но Павел слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11. И като се качи горе, разчупи хляба и яде, и говори пак надълго до зори, и след това тръгна.
12. А момчето доведоха живо и много се утешиха.
13. А ние тръгнахме по-напред с кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел, понеже така беше поръчал, като сам той възнамеряваше да отиде пеша.