3. и престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.
4. И до Азия го придружаваха берянинът Сосипатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд, и още Гай от Дервия и Тимотей, и Тихик, и Трофим от Азия.
5. Тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада.
6. А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.
7. И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ.
8. И имаше много светилници в горната стая, където бяхме събрани.
9. А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Павел беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.
10. Но Павел слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11. И като се качи горе, разчупи хляба и яде, и говори пак надълго до зори, и след това тръгна.
12. А момчето доведоха живо и много се утешиха.
13. А ние тръгнахме по-напред с кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел, понеже така беше поръчал, като сам той възнамеряваше да отиде пеша.
14. И когато се срещна с нас в Асон, ние го взехме и дойдохме в Митилин.
15. И като отплавахме оттам, на следващия ден дойдохме срещу Хиос, а на другия пристигнахме в Самос; и (като престояхме в Трогилия,) на следващия ден дойдохме в Милит.
16. Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да бъде в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
17. А от Милит прати в Ефес да повикат старейшините на църквата.
18. И когато те дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,
19. като служех на Господа с пълно смирение, с много сълзи и изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите,
20. как не пропуснах да ви изявя нищо от това, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,