15. И като отплавахме оттам, на следващия ден дойдохме срещу Хиос, а на другия пристигнахме в Самос; и (като престояхме в Трогилия,) на следващия ден дойдохме в Милит.
16. Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да бъде в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
17. А от Милит прати в Ефес да повикат старейшините на църквата.
18. И когато те дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,
19. като служех на Господа с пълно смирение, с много сълзи и изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите,
20. как не пропуснах да ви изявя нищо от това, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,
21. като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.
22. И сега, ето, аз отивам, заставен духом, в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
23. освен че Светият Дух свидетелства във всеки град, казвайки, че ме очакват окови и скърби.
24. Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат.
25. И сега, ето, аз зная, че всички вие, между които ходих и проповядвах Царството, няма да видите вече лицето ми.