39. и че чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.
40. Затова внимавайте, да не би да ви постигне казаното от пророците:
41. „Погледнете, презрители, учудете се и се погубете; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни – дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой.“
42. Когато си излизаха (от юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота.
43. И когато събранието в синагогата се разпусна, много от юдеите и от благочестивите прозелити последваха Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.
44. На следващата събота се събра почти целият град, за да чуе Божието слово.
45. Но юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист и като противоречаха и хулеха, се противопоставяха на това, което говореше Павел.
46. Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието слово; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.
47. Защото така ни заповяда Господ: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“
48. И езичниците, като чуха това, се радваха и славеха Господното слово; и повярваха всички, които бяха определени за вечен живот.
49. И Господното слово се разпространяваше по цялата тази област.
50. Но юдеите подбудиха набожните и високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изпъдиха от своята област.
51. А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.
52. А учениците се изпълниха с радост и със Свети Дух.