30. Но Бог Го възкреси от мъртвите.
31. И в продължение на много дни Той се явяваше на тези, които се бяха изкачили с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са Негови свидетели пред народа.
32. И ние ви носим сега блага вест за обещанието, дадено на бащите,
33. че Бог го изпълни за нас, техните деца, като издигна Иисус; както е писано и във втория Псалм: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“
34. А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в изтлението, бе казал така: „Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“
35. Затова и в друг псалм казва: „Няма да оставиш Своя Светия да види изтление.“
36. Защото Давид, след като послужи на своето поколение чрез Божията воля, заспа и беше погребан при бащите си, и видя изтление.
37. А Този, когото Бог възкреси, не видя изтление.
38. И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него ви се проповядва опрощаване на греховете;
39. и че чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.
40. Затова внимавайте, да не би да ви постигне казаното от пророците:
41. „Погледнете, презрители, учудете се и се погубете; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни – дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой.“
42. Когато си излизаха (от юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота.
43. И когато събранието в синагогата се разпусна, много от юдеите и от благочестивите прозелити последваха Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.
44. На следващата събота се събра почти целият град, за да чуе Божието слово.