9. И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение.
10. А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и те излязоха и изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.
11. А когато Петър дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всички очаквания на юдейския народ.
12. И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, който се наричаше и Марк, където мнозина бяха събрани и се молеха.
13. И когато почука на вратичката на портата, една слугиня на име Рода излезе да чуе кой е.
14. И като позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се затича и извести, че Петър стои пред портата.
15. А те є казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че е така. Тогава те казаха: Това е неговият ангел.
16. А Петър продължаваше да чука; и когато отвориха, го видяха и се смаяха.
17. А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как Господ го е извел от тъмницата. И им каза: Разкажете това на Яков и на братята. И излезе и отиде на друго място.
18. А като се съмна, сред войниците настана немалък смут – какво ли е станало с Петър.
19. А Ирод, като го потърси и не го намери, разследва стражарите и заповяда да ги убият. И слезе от Юдея в Кесария и там живееше.
20. А Ирод беше много разгневен на тирците и сидонците; но те дойдоха единодушно при него и като спечелиха поддръжката на царския камериер Власт, поискаха мир, защото тяхната област се хранеше от царската.