5. И така, те пазеха Петър в тъмницата, а църквата беше в постоянна молитва към Бога за него.
6. И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата пазеха тъмницата.
7. И ето, Господен ангел застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър отстрани, го събуди и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му.
8. И ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ме последвай!
9. И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение.
10. А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и те излязоха и изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.
11. А когато Петър дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всички очаквания на юдейския народ.
12. И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, който се наричаше и Марк, където мнозина бяха събрани и се молеха.
13. И когато почука на вратичката на портата, една слугиня на име Рода излезе да чуе кой е.
14. И като позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се затича и извести, че Петър стои пред портата.
15. А те є казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че е така. Тогава те казаха: Това е неговият ангел.
16. А Петър продължаваше да чука; и когато отвориха, го видяха и се смаяха.