23. Тогава той ги покани вътре и ги настани. И на сутринта Петър замина с тях; а някои от братята от Йопия го придружиха.
24. А на другия ден влязоха в Кесария. И Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.
25. И когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред краката му и се поклони.
26. А Петър го вдигна, като каза: Стани; и аз самият съм човек.
27. И като разговаряше с него, той влезе и намери мнозина събрани.
28. И им каза: Вие знаете колко е незаконно за един, който е юдеин, да се събира или да ходи при някой, който е от друго племе, но Бог ми показа, че не бива да наричам никого скверен или нечист.
29. Затова дойдох, без да възразявам, веднага щом ме повикахте; и така, питам ви: по коя причина сте ме повикали?
30. И Корнилий каза: Преди четири дни постих до този час и в деветия час се молех у дома, и ето, пред мен застана един мъж в блестящо облекло,
31. който каза: Корнилий, твоята молитва е чута и твоите милостини се спомниха пред Бога.
32. Така че прати в Йопия да повикат тук Симон, който се нарича и Петър; той е отседнал в дома на един кожар Симон, край морето. (Той, като дойде, ще ти говори.)
33. И така, аз веднага пратих до теб и ти добре направи, че дойде. Затова сега всички ние присъстваме тук, пред Бога, за да чуем всичко, което ти е заповядано от Господа.
34. А Петър отвори уста и каза: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице,
35. а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден.