1. Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната ни скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.
2. Понеже в този дом ние стенем, като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище,
3. стига само, като сме облечени, да не се намерим голи.
4. Понеже, като сме в тази телесна скиния, ние стенем обременени; защото желаем не да бъдем съблечени, а да бъдем облечени още повече, така че смъртното да бъде погълнато от живота.
5. А Този, който ни е направил точно за това, е Бог, който ни е дал и Духа в залог.
6. И така, винаги сме дързостни, като знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме далеч от Господа,
7. защото ходим с вярване, а не с виждане.
8. И така, ние сме дързостни и предпочитаме да сме далеч от тялото и да дойдем у дома при Господа.
9. Затова и ревностно се стараем – било у дома или далеч – да бъдем угодни на Него.
10. Защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всеки според това, което е правил в тялото – било добро, или зло.
11. И така, като познаваме страха от Господа, убеждаваме хората, а за Бога сме открити; надявам се още, че и за вашите съвести сме открити.
12. И не препоръчваме себе си отново на вас, а ви даваме повод да се хвалите с нас, за да го използвате срещу онези, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е на сърце.
13. Защото, ако сме излезли извън себе си, то е заради Бога; или ако сме разумни, то е заради вас.
14. Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че ако един е умрял за всичките, тогава и всичките са умрели;