Старият Завет

Новият Завет

2 Коринтяни 12:1-11 Верен (VBG)

1. Трябва да се хваля, макар че не е от полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.

2. Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години – в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае – беше грабнат и занесен до третото небе.

3. И зная за този човек – в тялото ли, или извън тялото, не зная, Бог знае –

4. че беше грабнат и занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

5. С такъв човек ще се похваля, а със себе си няма да се похваля освен с немощите си.

6. Защото, дори и да поискам да се похваля, няма да бъда безумен, понеже ще говоря истината; но се въздържам, за да не би някой да помисли за мен повече от това, което вижда в мен или чува от мен.

7. А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, ми се даде трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.

8. За това нещо три пъти се молих на Господа да се махне от мен;

9. и Той ми каза: Достатъчна ти е Моята благодат; защото силата Ми се показва съвършена в немощ. И така, с голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да почива на мен Христовата сила.

10. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в страхове заради Христос; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

11. Станах безумен. Вие ме принудихте. Защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен в нищо от превъзходните апостоли, макар и да съм нищо.

Прочетете пълната глава 2 Коринтяни 12