Старият Завет

Новият Завет

2 Коринтяни 11:20-33 Верен (VBG)

20. понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

21. За срам казвам, че бяхме слаби; но в каквото се осмелява някой – неразумно говоря – осмелявам се и аз.

22. Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамово потомство ли са? И аз съм.

23. Христови служители ли са? – В безумие говоря. – Аз още повече. Бил съм в много повече усилия, прекомерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт.

24. Пет пъти юдеите са ми удряли по четиридесет удара без един,

25. три пъти са ме били с тояги, веднъж са ме пребивали с камъни, три пъти съм претърпявал корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските стихии.

26. Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пустинята, в опасност в морето, в опасност между лъжебратя;

27. в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в пост, в студ и голота;

28. и освен всичко, това, което тежи върху мен всеки ден – грижата за всичките църкви.

29. Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалвам и аз?

30. Ако трябва да се хваля, ще се похваля със своята немощ.

31. Бог и Отец на нашия Господ Иисус (Христос), който е благословен до века, знае, че не лъжа.

32. В Дамаск областният управител на цар Арета постави стража в град Дамаск, за да ме улови,

33. но през един прозорец ме спуснаха по стената с кош и избягах от ръцете му.

Прочетете пълната глава 2 Коринтяни 11