Старият Завет

Новият Завет

2 Коринтяни 11:14-25 Верен (VBG)

14. И това не е чудно, защото сам Сатана се преправя на ангел на светлината.

15. Така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но техният край ще бъде според делата им.

16. Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; ако ли не, приемете ме като безумен, та и аз да се похваля малко.

17. Това, което казвам, не го казвам по Господа, а като в безумие, в тази моя увереност на хваленето.

18. Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.

19. Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;

20. понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

21. За срам казвам, че бяхме слаби; но в каквото се осмелява някой – неразумно говоря – осмелявам се и аз.

22. Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамово потомство ли са? И аз съм.

23. Христови служители ли са? – В безумие говоря. – Аз още повече. Бил съм в много повече усилия, прекомерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт.

24. Пет пъти юдеите са ми удряли по четиридесет удара без един,

25. три пъти са ме били с тояги, веднъж са ме пребивали с камъни, три пъти съм претърпявал корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските стихии.

Прочетете пълната глава 2 Коринтяни 11