1. Защото вие сами знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен,
2. но макар и пострадали и опозорени по-рано във Филипи, както знаете, ние придобихме смелост в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие сред голяма борба.
3. Защото нашето увещание не е от заблуда, нито от нечисти подбуди, нито с измама,
4. а както сме били одобрени от Бога да ни се повери благовестието, така и говорим – не за да угаждаме на хора, а на Бога, който изпитва сърцата ни.
5. Защото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи или прикрито сребролюбие – Бог е свидетел –
6. нито сме търсили слава от хора – било от вас, или от други – макар и да сме могли да се държим с тежест като Христови апостоли,
7. но сме се държали нежно с вас, като майка-кърмачка, която се грижи за децата си.
8. Така, като имахме гореща любов към вас, бяхме готови да ви предадем не само Божието благовестие, но и своя живот, защото ни бяхте станали мили.
9. Защото вие помните, братя, нашия труд и усилие – как, като работехме ден и нощ, за да не натежим на нито един от вас, ние ви проповядвахме Божието благовестие.
10. Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме към вас, вярващите,