17. Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.
18. Тогава каква е моята награда? Тази – като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използвам напълно своето право в благовестието.
19. Защото, въпреки че съм свободен от всички хора, аз сам станах роб на всички, за да спечеля още повече хора.
20. За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон – въпреки че сам аз не съм под закон – за да спечеля онези, които са под закон;
21. на тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон – въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос – за да спечеля онези, които нямат закон;
22. за слабите станах слаб, за да спечеля слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.
23. И това правя заради благовестието – за да участвам и аз в него.
24. Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите.
25. А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен.
26. Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха;
27. а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.