10. или го казва несъмнено заради нас? Да, това е писано заради нас; защото, който оре, трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.
11. Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас земното?
12. Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос.
13. Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от храма, и че тези, които служат на олтара, имат дял от олтара?
14. Също и Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
15. Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми.
16. Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля, понеже това ми се налага от необходимост и горко ми, ако не благовествам.
17. Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.
18. Тогава каква е моята награда? Тази – като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използвам напълно своето право в благовестието.
19. Защото, въпреки че съм свободен от всички хора, аз сам станах роб на всички, за да спечеля още повече хора.
20. За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон – въпреки че сам аз не съм под закон – за да спечеля онези, които са под закон;