6. Но това казвам като позволение, а не като заповед.
7. Но аз желая всички хора да са като мен. Обаче всеки има своя собствена дарба от Бога – един така, а друг иначе.
8. А на неженените и вдовиците казвам: добро е за тях, ако си останат като мен.
9. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.
10. А на женените поръчвам, и то не аз, а Господ: жена да не напуска мъжа си;
11. но ако е напуснала, нека остане неомъжена или нека се помири с мъжа си; и мъж да не оставя жена си.
12. А на другите казвам аз, а не Господ: ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя.
13. И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя.
14. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез своя мъж; иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.
15. Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са заробени. Бог обаче ни е призовал към мир.
16. Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш жена си?
17. Но както Бог е отредил на всеки един и както Господ е призовал всеки един, така нека всеки да постъпва. И така нареждам за всичките църкви.
18. Обрязан ли е бил призован някой, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил призован някой, да не се обрязва.
19. Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а важното е пазенето на Божиите заповеди.
20. Нека всеки си остава в званието, в което е бил призован.
21. Като роб ли си бил призован? Да не те е грижа, но ако можеш да бъдеш свободен, по-добре се възползвай.