20. Нека всеки си остава в званието, в което е бил призован.
21. Като роб ли си бил призован? Да не те е грижа, но ако можеш да бъдеш свободен, по-добре се възползвай.
22. Защото този, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; също така и този, който е бил призован като свободен човек, е роб на Христос.
23. С цена сте били купени, не ставайте роби на хора.
24. Братя, нека всеки остане пред Бога в това, в което е бил призован.
25. Относно девиците нямам заповед от Господа, но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде достоен за доверие.
26. И така, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро: добре е за човека да остане така, както си е.
27. Вързан ли си за жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена.
28. Но ако все пак се ожениш, не съгрешаваш; и ако една девица се омъжи, не съгрешава. Но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.
29. Това казвам, братя, че времето е кратко. Затова отсега нататък тези, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;
30. и онези, които плачат – като че не плачат; които се радват – като че не се радват; които купуват – като че не притежават;
31. и които си служат със света – като че не са предадени на него; защото сегашното състояние на този свят преминава.
32. А аз желая вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за това, което е Господно – как да угажда на Господа;
33. а жененият се грижи за това, което е световно – как да угажда на жена си.
34. Има разлика между жена и девица: неомъжената се грижи за това, което е Господно – да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно – как да угажда на мъжа си.
35. И това казвам за ваша собствена полза – не за да ви сложа оглавник, а заради благоприличието и за да постоянствате в Господа, без да се отвличате.
36. Но ако някой мисли, че постъпва нередно със своята девица, ако є е преминала цветущата възраст, и ако трябва да стане така, нека прави каквото иска; не съгрешава; нека се женят.
37. Но този, който стои твърд в сърцето си, като не бива принуден, а има власт над волята си, и е решил това в сърцето си – да запази своята девица – прави добре.