1. А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена.
2. Но за да се избягва блудството, нека всеки мъж да има своя собствена жена, и всяка жена да има свой собствен мъж.
3. Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; също и жената – с мъжа.
4. Жената няма власт над своето тяло, а мъжът; но също така и мъжът няма власт над своето тяло, а жената.
5. Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предадете на молитва, и пак бъдете заедно, за да не би Сатана да ви изкушава чрез това, че не можете да се въздържате.
6. Но това казвам като позволение, а не като заповед.
7. Но аз желая всички хора да са като мен. Обаче всеки има своя собствена дарба от Бога – един така, а друг иначе.
8. А на неженените и вдовиците казвам: добро е за тях, ако си останат като мен.
9. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.
10. А на женените поръчвам, и то не аз, а Господ: жена да не напуска мъжа си;
11. но ако е напуснала, нека остане неомъжена или нека се помири с мъжа си; и мъж да не оставя жена си.
12. А на другите казвам аз, а не Господ: ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя.
13. И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя.
14. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез своя мъж; иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.
15. Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са заробени. Бог обаче ни е призовал към мир.