1. Така всеки човек да ни счита за Христови служители и управители на Божиите тайни.
2. А това, което тук се изисква от управителите, е всеки да се намери верен.
3. А за мен е най-малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; аз дори не съдя сам себе си.
4. Защото, въпреки че не се съзнавам виновен в нищо, пак с това не съм оправдан; защото Господ е Този, който ще ме съди.
5. Затова не съдете нищо преждевременно, докато не дойде Господ, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата. И тогава всеки ще получи своята похвала от Бога.
6. И това, братя, преносно приспособих към себе си и Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не мъдрувате повече от написаното и да не се гордее някой от вас с един против друг.
7. Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?
8. Сити сте вече! Обогатихте се вече! Възцарихте се без нас! О, да бяхте се възцарили (наистина), че и ние да царуваме с вас!
9. Защото аз мисля, че Бог изложи нас, апостолите, като най-последни, като осъдени на смърт; защото станахме за показ на света – както на ангелите, така и на хората:
10. ние сме безумни заради Христос, а вие сте разумни в Христос; ние – слаби, а вие – силни; вие – почитани, а ние – презрени.
11. Ние и досега гладуваме и жадуваме, и сме голи, и сме бити, и се скитаме бездомни,
12. трудим се, работейки с ръцете си. Като ни хулят – благославяме, като ни гонят – търпим,