6. Различни са и действията, но Бог е Същият, който върши всичко във всички.
7. А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза;
8. защото на един се дава чрез Духа слово на мъдрост, а на друг – слово на познание чрез същия Дух,
9. на друг – вяра чрез същия Дух, а пък на друг – изцелителни дарби чрез същия Дух,
10. а на друг – да върши чудеса, а на друг – пророчество, а на друг – разпознаване на духове, на друг – разни езици, а на друг – тълкуване на езици.
11. А всичко това се върши от един и същ Дух, който разделя на всеки поотделно, както иска.
12. Защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
13. Защото всички ние – било юдеи или гърци, било роби или свободни – бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, и всички с един Дух бяхме напоени.
14. Защото тялото не е съставено от една част, а от много.
15. Ако каже кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото?
16. И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото?
17. Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието?
18. Но сега Бог е поставил частите – всяка една от тях – в тялото, както е искал.
19. Но ако всичко беше една част, къде щеше да е тялото?
20. А сега наистина частите са много, а тялото – едно.
21. И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не сте ми необходими.
22. Напротив, тези части на тялото, които изглеждат по-слаби, са необходими;
23. и тези части на тялото, които ни изглеждат по-малко почетни, тях обграждаме с повече почит; и неблагоприличните ни части имат по-голямо благоприличие,