Старият Завет

Новият Завет

Захария 11:7-14 Цариградски (BG1871)

7. И пасох стадото за клането, ей, бедните на стадото. И си взех два жезла: единия нарекох Хубост, а другият нарекох Узи: и пасох стадото.

8. И изтребих трима пастири в един месец; и душата ми се отегчи от тях, и душата им се отвърна от мене.

9. Тогаз рекох: Няма да ви паса: което умира нека умира, и което загинва нека загинва, и останалите нека ядат всяко плътта на ближното си.

10. И взех жезъла си Хубостта и го съсякох, за да унищожа завета си който направих с всичките люде.

11. И се унищожи в онзи ден; и така бедните от стадото които гледаха към мене познаха наистина че то бе словото Господне.

12. И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата ми; ако ли не, отречете я. И претеглиха за мъздата ми тридесет сребърника

13. И рече ми Господ: Хвърли ги на грънчаря: почтена цена с която се оцених от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен на грънчаря.

14. И пресякох другия си жезъл, Узите, за да унищожа братството между Юда и Израил.

Прочетете пълната глава Захария 11