Старият Завет

Новият Завет

Захария 11:10-17 Цариградски (BG1871)

10. И взех жезъла си Хубостта и го съсякох, за да унищожа завета си който направих с всичките люде.

11. И се унищожи в онзи ден; и така бедните от стадото които гледаха към мене познаха наистина че то бе словото Господне.

12. И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата ми; ако ли не, отречете я. И претеглиха за мъздата ми тридесет сребърника

13. И рече ми Господ: Хвърли ги на грънчаря: почтена цена с която се оцених от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен на грънчаря.

14. И пресякох другия си жезъл, Узите, за да унищожа братството между Юда и Израил.

15. И рече ми Господ: Още вземи си и оръдията на неразумен пастир;

16. Защото, ето, аз ще въздигна пастир върху земята Който няма да посещава загиналите, И няма да търси разпръснатото, Не ще да цели съкрушената, Нито ще пасе здравата; Но ще яде плътта на тлъстата, И изсича копитата им.

17. Горко на суетния пастир Който оставя стадото! Меч ще дойде върх мишцата му И върх дясното му око: Мишцата му ще изсъхне съвсем, И дясното му око съвсем ще се помрачи.

Прочетете пълната глава Захария 11