7. И ако да е било началото ти малко, Но сетнините ти биха се уголемили много.
8. Понеже попитай, моля, от първите родове, И изпитай прилежно отците им;
9. Защото ние сме вчерашни, и не знаем нищо, Понеже нашите дни на земята са сянка.
10. Не щат ли те да те научат те, и да ти рекат, И да произнесат думи от сърдцето си?
11. Никне ли рогозът без тиня? Расте ли ситникът без вода?
12. Доде е още зелен и не окосен Изсъхнува преди всяка трева.
13. Така са пътищата на всички които забравят Бога; И надеждата на лицемера ще се изгуби.
14. Надеждата му ще се пресече: Дързновението му ще бъде паячина.
15. Ще се опре на къщата си, но тя не ще устои: Ще се хване за нея, но не ще се възправи.
16. Влажен е пред слънцето; И ветвата му се простира в градината му.
17. Коренето му се сплитат в грамадата на каменете; И гледа каменното място.
18. Ако го изтръгне някой от мястото му, Тогаз мястото ще се отрече от него и ще каже: Не съм те видял.
19. Ето, тая е радостта на пътя му; И от пръстта други ще изникнат.
20. Ето, Бог не ще да отхвърли непорочния, Нито ще хване ръката на злотворците,
21. Доде напълни устата ти съ смях И устните ти с възкликновение.